Кой казва, че сърцето се лекува, когато се събудиш призори? Такъв съвет и пукнат грош не струва, едно сърце, когато прокърви. Забиват се на думите стрелите и режат вътре в него, като нож, разкъсват на парчета и не питат дали е ден, или е тъмна нощ. И молиш се за сън, за да забравиш обидата, за някой час поне, броиш минути, търсиш и пресяваш стрелите със отровни върхове. Но няма лек! Завинаги остава един урок болезнен и суров. Сърцето никога не заздравява, когато е ранено от любов!